Postcard, #1

пощенска картичка №1

 

„Artemis“ от Анди Уиър няма да ви причака зад училището и да ви открадне парите за закуска. Относително стандартна приключенска история, която се развива на Луната и включва устата протагонистка – контрабандист, млада жена с изострено чувство за справедливост и лично достойнство, – която не се свени да сключи съмнителен договор с милиардер и с това да затъне в още по-големи неприятности. Удовлетворителен финал, подробни научни описания на любопитни детайли от живота на Луната в бъдещето. Вероятно романът няма да бъде филмиран от Ридли Скот, но със сигурност бих прочел следващия от тази вселена, ако авторът реши да го превърне в част от поредица. Би могъл.

2 коментара към “Postcard, #1”

  1. И аз я прочетох и ето какво си мисля за нея:
    Много американска книга, пропита с първопроходчески
    дух от епохата на завладяването на Дивия запад.
    Отявлен go-get-it подход. Само дето няма индианци.
    Което е по-добре за индианците.
    В същото време философски е силно ориентирана към
    либертарианството и гледа с оптимизъм на способността
    на хората да се самоорганизират.
    Докато я четох си мислех за „Приключения в Дарвил“ на
    Христо Пощаков, където темата за самоорганизацията
    също е на централно място.
    По ревютата пишеше, че е про-научна. И това го има,
    но само като фон, то не е централна идея.

    1. Да, нямаше го този залог около научната част, който в Марсианецът вълнуваше със слогана I’m going to have to science the sh*t out of this (макар наскоро да гледах, че в Космос БГ са направили на нищо Марсианецът заради пясъчните бури). Бих публикувал един анализ, който разглежда тази част в Артемида. За либертарианството, да, но не съм го регистрирал специално – донякъде ми напомни за Jack Glass като напълно възможна социално-икономическа организация от междупланетарен тип в бъдещето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *