Публикация на роман в изд. „Горната земя“

Най-после с удоволствие мога да разкрия, че от Ателие за българска детска литература „Горната земя“ (Upper Earth Books) одобриха синопсиса за мой young adult — или юношески — роман.

Романът ще излезе най-рано края на 2018-а година, като не е изключено да си изчака реда за 2019-а, предвид работата ми по „Вазев“ за изд. „Сиела“, но не на последно място и заради това, че в „Горната земя“ вече работят с още десет автори на детски книги. Както виждате от снимката, мога да разкрия имената само на други трима от тях – Калоян Захариев, Явор Цанев и Николай Милчев, — а другите остават в тайна.

 

Жълта бележка с имена на писатели

 

От разговорите ми с управителя на издателството, писателката на детски книги Весела Фламбурари, разбрах, че разнообразието е впечатляващо – жанрово и тематично. Общото е, че мисията на „Горната земя“ е да се превърне в издателство изцяло за българска детска литература — от приказки, през проза за подрастващи и тинейджъри, до стихотворни и поетични издания. Още една подробност е, че от издателството работят целенасочено само с български художници за богато илюстрирани книги, не само за най-малките, но и за читателите на приключенска, „приятно страшна“ и фантастична литература. Последните три отговарят съответно на романите на Калоян, Явор и моя собствен. Ето например корицата на книгата на Калоян Захариев:

 

Корица на Съкровище, пищови и южни морета от Калоян Захариев

 

От „Горната земя“ се свързаха с мен в края на 2016-а, началото на 2017-а година и вече писах, че работя по „Мегакорп“. Оттогава нещата са напреднали значително и официалният старт на издателството е даден във Facebook, което означава, че някъде по Коледния панаир вероятно ще можете да намерите първите им книги. Колкото до „Мегакорп“, работата по него не се различава по нищо от обичайния ми подход — да пиша за онова, което искам, — и дори се чувствам леко гузен, че имам толкова голяма свобода в подхода и тематиката. За момента мога да издам единствено, че романът е във вселената, в която пребивават и групата инфопрестъпници, познати на читателите ми от разказа „Неботичник“ (ако не сте го чели, абонирайте се за сборника, където е публикуван). А особеното е, че докато го обмислях, на преден план се появи напълно неочакван за мен герой, който превзе сърцето ми и направи писането още по-интересно.

Последно – преди няколко седмици интервюирах Весела Фламбурари за работата ѝ по издателството. Идните дни разговорът ни ще излезе в „Сборище на трубадури“, не го пропускайте!

 

Снимка на Весела Фламбурари

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *