Публикация на „Вазев“ от издателство Ciela

Кратката новина

На 22 юни 2017 година подписах договор за издаване на романа „Вазев“ с издателство „Сиела“ след среща със заместник-главния редактор Христо Блажев. Книгата ще излезе през 2018 година.

 

По-подробната новина

Читателите на 99 истории вероятно са чували заглавието „Вазев“. Краткото встъпление на романа (под формата на повест от 81 машинописни страници; точно така – „краткото встъпление“) завърших още през април 2015 година, няколко месеца след като бяха написал черновата на „Отдел „И“.

„Отдел „И“, първият ми роман, току-що бе намерил своя отличен издател и все още предстоеше да се случи невъзможното – набирането на средства от бъдещи читатели за редакцията, корицата, коректурата и отпечатването му (отдаване на чест към Ана Хелс и всички щедри дарители за това постижение). Междувременно обаче абсолютно всичко в мен все още работеше със завишен капацитет и някъде по това време успях да завърша един доста дълъг разказ от около трийсетина страници във вселената на Отдела и – повода за днешния пост – „Вазев“. Последното не е толкова лесно, колкото звучи. На първо място завишеният капацитет, този пожар в ума и мускулатурата за писане, писане, писане, се сблъскваха с писателските блокаж и творческо изтощение, в които бях изпаднал след първия ми роман. Как се спасих от адски мъки?

Около „Вазев“ има един любопитен детайл, който го обвързва с Отдела, макар че двата романа имат малко общо. А именно, че след доста дълга пауза в обновяването на „99 истории“ (сборник, който ползвам за експериментален плацдарм и по това време бях поизоставил заради други грижи) Стоян Христов, винаги добронамерен, но и взискателен читател, се поинтересува кога ще има нови разкази (задължително щракнете на този линк, това е един от любимите ми моменти и пример за success story, когато в труден период една добра дума е способна да помогне на някой да си стъпи на краката). Любопитният детайл, връзката между Отдела и Вазев? И в двата случая насърчението и интересът на Стоян, с когото тогава все още се познавахме единствено в Интернет, бяха достатъчни да реализирам по един цял роман! Стоян не е муза, а читател (а така също и преводач на немска фантастика, както вероятно знаете). Той харесва или не харесва искрено онова, което чете, и винаги ми е интересно да минавам през неговия сайт, за да видя новите му „първи впечатления от последно прочетеното“. По-късно, покрай събирания на „Сборище на трубадури“, както и при представянето на Отдела в Панагюрище по покана на библиотека „Стоян Дринов“, вече имах възможност да се запозная на живо с него и да се убедя, че е от читателите, които човек трябва да пази като зеницата на очите си, защото точно те му позволяват да си поеме глътка въздух и да продължи на чисто. В случая с Вазев? Въпросът му ме накара да възвърна равновесие и да видя онова, което по начало няма как да изчезне – новите идеи и удоволствието от писането.

Идеята за „Вазев“ е много по-сложно вкоренена във всичко около мен и няма да се впускам в разяснения, освен че когато ми хрумна с положителност, веднага проглуших ушите с нея на една от редовните ми жертви за изпробване на нови хрумвания, редактора в „Сборище на трубадури“ Владимир Полеганов (друг пример за човек, който не е муза, а читател с добавената стойност да е и писател, способен да изслуша търпеливо и най-невероятните ми хрумвания точно толкова безстрастно и без раздразнение, колкото сам да преценя дали си струват). Но още тогава, 2015 година, ми беше ясно, че искам да напиша още поне две повести с този персонаж, които да го разгърнат напълно – по изненадващ и за самия мен начин. В реалния живот книгите се пишат, реализират, продават и най-сетне – четат бавно. С което почти приближихме края на по-дългата версия на новината…

Благодарение на Христо Блажев, който прие грубата чернова в проект за романа „Вазев“, прочете я и я одобри (за моя неискрита радост – ентусиазирано, но и с целия професионализъм, който налага работата му), романът се придвижи с още една стъпка към своята реализация. Това не се случи току-така. Месеци преди това друг герой в историята – Мартин Христов – намери време да прочете ръкописа и да ми помогне да го редактирам за трети или четвърти път, а след това и да ме окуражи да го предложа на издателство „Сиела“… Някъде там отново се намесва персонажът на Владимир Полеганов, на когото показах резюмето на романа с молбата да провери като обективна страна дали не съм си изгубил ума и дали Вазев наистина прилича на нещо, което ще заинтересува някого… Пак някъде там незнайно как Мартин Петков успя също да прочете и да ми даде мнение за ръкописа… Следваха ред други перипетии от комичен характер, когато ми се наложи да проумея, че редакторите са заети хора и ръкописите неслучайно чакат реда си… Следваше чакането проектът да бъде одобрен на редакционен съвет в издателството, където съм сигурен, че красноречието и страстта към книгите на Христо Блажев са изиграли основна роля… Докато се стигне до момента, когато изкачих стъпалата до третия етаж на редакцията, за да съгласуваме виждания по замисъл, срокове за изпълнение и последни хрумвания от моя страна по книгата и най-после – договорът за издаването ѝ да бъде подписан.

Което е само началото, разбира се – все още не сте прочели романа „в пълния му блясък“. Все още предстои гледката през прозореца на кабинета ми към годишните сезони да се промени на няколко пъти, да обсъдя финалната моя версия с редактора, да взема предвид вижданията му, да се нанесат последни поправки и корекции в текста. И книгата все още не е отпечатана, въпреки че договорът за издаването ѝ я прави почти толкова реална, колкото е в главата ми…

 

И една малка равносметка в перспектива

Вазев (изд. Сиела, 2018) ще излезе приблизително три години след предишния ми роман. Разбира се, отдавна замислям и работя по още два романа с неясни бъдеще и реализация (видяхте малка част от характера на хилядите подробности, които съпътстват издаването на книга). Най-добрият начин догодина да си припомните за какво говорих току-що и да не изпуснете премиерата на романа? Абонирайте се за „99 истории“, за да хвърляте по едно око на новите ми идеи – получавате напълно безплатно разкази, които пиша за удоволствие в свободното си време. Или харесайте авторската ми страница във Facebook, където ще пускам новини не само около „Вазев“, но и около други неща, по които работя, включително новини за последно преведени от мен книги на други автори. И не на последно място? Ще се радвам и да коментирате под този пост, за да ми разкажете как е минал денят ви – сигурен съм, че съм изпуснал нещо от цялото това писане 🙂

Един коментар към “Публикация на „Вазев“ от издателство Ciela”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *