Убийството на улица Блогово

https://pixabay.com/p-966463/?no_redirect

Няколко подточки в поста за този иначе лишен от събития летен месец.

След може би двайсетгодишно прекъсване прочетох книга от Стивън Кинг – 11/22/63. Беше също толкова интересно, колкото и някога. Ревюто ми, ако може да се нарече такова, е в Goodreads. Кинг е писател, който доставя удоволствие и винаги малко ми досадява, едновременно. Просто си е такъв и да е жив и здрав – харесвам го като автор, защото е относително далеч от единия вид разклонение при професионалните (разбирай продаваеми) писатели, които впрягат на работа примитивните инстинкти на читателите си и се заемат да им наливат в главите стотици и стотици страници, пълни със „стимул – реакция“, докато не ги превърнат в срам за общността на четящите хора, в условно-рефлексивни абонати на нещо, което нито е литература, нито е забавно четиво и много силно напомня на умствена мастурбация, или по-приличното сравнение – на това да гледаш отново и отново сериала „Приятели“, докато не осъзнаеш, че животът ти е изпразнен от съдържание и, точно така, всъщност нямаш никакви приятели. Кинг не е и високолитературен писател, няма какво да се лъжем. Иначе академичната общност щеше да споделя и в полунощ цитати от него на стените си във Фейсбук (и съответно никой друг нямаше да е чувал за него). Кинг е… талантлив разказвач. И каквито и методи да прилага в писането, дори и подозрително да напомнят за положително подкрепление, ще бъде запомнен като такъв. Талантът е нещо, което е толкова рядко, че ясно обяснява милионите продадени книги. По някой и друг прочит на негов роман не вреди. Животът е твърде кратък, за да не си позволяваме такива зрелища и демонстрации на вродено превъзходство.

В началото на този  месец преведох още една книга – Living Your Passion. 5 Secrets of Doing What You Love & Loving What You Do, от Keith Abraham. Преводът е за издателство „Август“ (които както винаги препоръчвам високо за професионализма и коректността), отне ми шест дни и го използвах като кратък отдих, за да продължа с нови сили по друг превод, върху който работя за издателство „Сиела“ и ще завърша в края на месеца – Mirror Touch: Notes from a Doctor Who Can Feel Your Pain, от Joel Salinas. Двете книги са доста различни. Едната е класическа мотивационна литература от здравомислещ австралиец, който ще ви накара да се стегнете и да направите нещо с живота си, или поне да сравните бележки по въпроса. Другата е пътуване в световете на медицината, психиатрията, неврологията и най-сетне – в този на синестезията и хората, които в буквалния смисъл „чувстват болката ви“, мемоар, изследване, научнопопулярна одисея из лабиринта на мозъка и възприятията ни за реалността.

Най-накрая в графа „Други“ оставяме неупоменати отрицателните герои, обикновеното всекидневие, котешките снимки, видеоигрите, откривателството на Америка, топлата вода и нарязания хляб. Съзнателно прескачам и новините около писането, защото си мислех следното – кое убива блогъра в мен? Защо на китната улица „Блогово“ безмалко да бъде извършено поредното жестоко и несправедливо престъпление – опорочаването на простичкото удоволствие от писането? И ето какво се получи. Именно на това място в разсъждението взех решение в такива постове да не пиша за това, че пиша. За следващия път обещавам нещо по-дълго за филателията, градинарството, планинарството, гурме кухнята или несподелената любов  🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *